В село Малко Шарково денят за пенсии винаги е по-оживен. Подвижната пощенска станция събира около 20 възрастни хора, за които това е не просто получаване на пари, а среща, разговор и споделяне. Този път темата е една – еврото.
Баба Денка е на 76 години и говори просто, както го усеща. „Ще ни е трудн, не че е евро, а че всичко поскъпва. Пенсията си остава същата, а цените по-високи“, казва тя. Не тъгува по лева. „Няма да си запазя лев за спомен. Вървим напред“, добавя с усмивка.
Други хора признават, че повече ги обърква смятането с две валути, отколкото самото евро. „Гледаш цената, после пресмяташ, после пак броиш – трудно е“, казват възрастните, които внимават всяка покупка да е премерена.
Кметът на Малко Шарково Тодорка Метаксова казва, че хората имат нужда най-вече от спокойствие. „В селото живеят предимно възрастни хора. Помагаме им, обясняваме, но най-важното е да ги пазим – постоянно им напомняме да не вярват на непознати и да не се подвеждат“, споделя тя.
В Малко Шарково еврото не идва с фанфари. Идва тихо – между пенсията, лекарствата и хляба за месеца. Хората не се страхуват от новите пари. Страх ги е единствено дали ще им стигнат.
