Генерал Васил Димитров: „Авиобаза „Безмер“ ми даде много“

По повод 75-годишнината от създаването на авиобаза „Безмер“ и 40 години от постъпването на Су-25 във въоръжението на българските Военновъздушни сили разговаряме с генерал Васил Димитров – единственият генерал, заемал длъжността командир на авиобаза „Безмер“. Той ръководи базата в периода 1999-2007 година.

– Генерал Димитров, какво е чувството днес, когато отново сте тук, в авиобаза „Безмер“, за 75-годишния юбилей?

– Много голямо чувство на гордост. Аз идвам винаги тук с особено усещане, защото и аз, и останалите командири, които са били в авиобаза „Безмер“, всеки е оставил частица от себе си тук.

Днес виждаме, че способностите на базата – и в инфраструктурно отношение, и по отношение на авиационната техника – вече са на много по-високо ниво. Изпитвам удовлетворение, че хората, които сега служат в авиобаза „Безмер“, правят нещата по най-добрия начин.

А най-важното е, че авиобазата има бъдеще. И то много голямо бъдеще.

– Какво бихте пожелали на днешните военнослужещи?

– Да поддържат авиационния дух и със същия ентусиазъм и желание да служат на България, на Военновъздушните сили и на българския народ. Най-вече на България.

– А какво е авиобаза „Безмер“ за вас лично?

– Авиобаза „Безмер“ ми даде много. Тук израснах и като командир. Даде ми самочувствие и радостта да работя с хора – много добри професионалисти.

Защото без тях авиобазата нямаше да има тези успехи. Най-важни са хората.

Затова казвам, че авиобаза „Безмер“ ми даде много и в личен, и в професионален план. След това, когато заемах други длъжности, опитът, който получих тук, ми помагаше изключително много.

Затова тя е много специална авиобаза за мен.

– Колко години от професионалния ви път са свързани с Безмер?

– От 1999 до 2007 година. Близо осем години.

Осем години, в които Безмер не е просто място от професионалната биография на един командир, а част от живота му. И днес, десетилетия по-късно, завръщането му тук носи същото усещане – гордост от миналото и увереност, че авиобаза „Безмер“ има бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *