Вече 40 години Ангел Ангелов нарича село Мамарчево свой дом. „Доведе ме жена ми“, казва с усмивка 87-годишният мъж и разказва историята си така, както само животът може да я подреди – просто, човешки и с чувство за хумор.
„Стрелях с автомат и уцелих нея в Сливен. Мишената още е жива“, шегува се бай Ангел и веднага добавя: „Обичта краси човека. Продължаваме, докато животът е решил.“ До него през всички тези години е баба Тодорка – неговата опора и спътник.
Мамарчево за него не е просто село, а цял живот. „Тук се родиха децата ми, тук ги отгледахме. Тогава нямаше такива улици, нямаше детска площадка – сега е друго, по-хубаво е. Свят ми се завива…“, споделя той. Годините на труд не са малко – градина от два декара, прасета, работа от сутрин до вечер. „С тях израснахме, ама вече… човек си знае годините“, казва спокойно.
Най-голямото му желание днес е просто и искрено: „Пожелавам си дълголетие – до столетие, с баба Тодорка.“
Кметът на община Болярово Христо Христов определя семейство Ангелови с кратки, но силни думи: „Еталон, образец на хора.“ Думи, които идват не от протокол, а от уважение към хора, градили с труд, любов и достойнство.
Историята на бай Ангел е напомняне, че истинското богатство не е в годините, а в начина, по който ги живееш – с обич, чувство за хумор и благодарност към мястото, което наричаш дом.
Boost this post to get more reach for Крайгранична искра.
