На Димитровден на гости се ходи неканен, с бели цветя, завързани с ален конец, и с пожелание за здраве и благополучие. Така повелява старият български обичай, според който именикът трябва да бъде уважен на своя празник, а домът му да се изпълни с гости, веселие и добри пожелания.

На 26 октомври Българската православна църква почита Свети великомъченик Димитър Солунски – светец, почитан като закрилник на бедните и слабите. Роден през III век в Солун, той заемал висок военен пост, но заради християнската си вяра бил хвърлен в затвора и убит. В християнската традиция свети Димитър е почитан като чудотворец и небесен покровител, а в народните представи е смел воин, който носи промяната на сезоните.

Свети Димитър носи зимата

В народния календар Димитровден бележи прехода към зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се посипват първите снежинки. Затова и народната поговорка гласи: „Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято“.

С празника завършвал периодът на сезонната работа. Говедари, овчари и ратаи приключвали наетата служба и получавали уговореното възнаграждение. Стопаните прибирали земеделските сечива, подготвяли дървата за огрев и се настройвали за студените месеци.

Празник на годежите, сватбите и семейните събирания

По традиция около Димитровден започвал сезонът на годежите и сватбите. Момите играели т.нар. „сглядно хоро“, на което ергените и техните родители оглеждали бъдещите невести. И днес празникът се отбелязва с фамилни срещи, селски събори, музика и хора.

Вярва се, че Свети Димитър е брат близнак на Свети Георги. Според народното предание двамата братя си поделили годината – Георги получил лятото, а Димитър – зимата.

Какво се слага на трапезата?

Празничната трапеза традиционно е богата. На нея се поднасят овнешко месо, курбан или гювеч, пилешка яхния, варена царевица, тиква, печени ябълки, рачел и различни тестени изделия с ябълки.

В някои краища на страната се приготвя петел, когато именикът е мъж, и кокошка, когато е жена. Трапезата събира близки и приятели и е символ на гостоприемството и пожеланието за плодородие и благоденствие.

Полазване – кой пръв ще прекрачи прага?

С Димитровден е свързан и обичаят „полазване“ – гадаене за предстоящата година според първия човек, който влезе в дома. Според народните вярвания, ако той е добър, сръчен и имотен, годината ще бъде успешна и богата.

Правели се и други гадания за зимата. Например, ако луната е пълна, се очаквало кошерите да бъдат пълни с мед и пчелите да се роят.

В съботата преди празника се отбелязва Димитровска задушница – ден за помен на починалите близки, когато се раздават жито и хляб.

Кой празнува имен ден?

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитра, Димитричка, Димо, Диман, Димана, Димка, Митко, Митьо, Митра, Митре и Митка.

Според стария обичай на имен ден не се чака покана – гостите сами отиват да уважат именика. Носят се бели цветя, увити с ален конец: белият цвят символизира чистота и благополучие, а червеният конец – здраве и сила през цялата година.

Така Димитровден съчетава християнската почит към светеца с народните вярвания, семейните традиции и радостта от споделения празник. А най-важното правило остава непроменено – на имен ден се отива с добро сърце, усмивка и пожелание за здраве.

Честит Димитровден на всички именици!