Изданието, посветено на 180-годишнината от построяването на църквата, беше официално представено по време на честването на годишнината. Негов автор е отец Николай Станчев, който служи в храма от 1998 година и повече от четвърт век е част от духовния живот на местната общност.
Книгата проследява историята на храма и селището, като събира исторически сведения, архивни документи, спомени и разкази за хората, оставили следа в живота на църквата. Тя е не просто хронология на събития и имена, а опит да бъде съхранена паметта за поколенията, които са живели, работили и се молили в Мелница.
Историята на тези земи започва много преди изграждането на храма. В района има следи от праисторически селища, тракийски светилища и крепости. Сред местните исторически забележителности са скалните комплекси в местностите Мирчооловите камъни и Мочуковите камъни, както и крепостта Версиникия, свързвана с победата на българския владетел Крум над византийската армия през 813 година.
Старото име на селото е Дермендере, напомня за водениците и поминъка на местните хора. Сведения от османски регистри от XVII век свидетелстват за съществуването на селището и за ранното присъствие на християнски храм.
Особено място в книгата заемат документите, които разкриват трудностите пред българското население при съхраняването на езика и църковните традиции. Сред тях е преписка от 1784 година, свързана с ограниченията за богослужение на славянски език и опитите за налагане на гръцко църковно влияние.
Новият храм „Свети Георги“ е завършен през 1846 година. Според преданието първата служба е била около Димитровден, а през 1849 година църквата е осветена. Първият свещенослужител на новия храм е йеромонах Игнатий, служил до смъртта си през 1863 година. Той е погребан в църковния двор.
Изданието проследява имената на 15 свещеници, обслужвали храма от 1846 година до отец Николай Станчев. В страниците му са съхранени и сведения за църковни настоятели и жители на селото, допринесли за опазването на духовното наследство.
За събирането на материалите авторът е използвал информация от Сливенската митрополия, Етнографския музей в Елхово и читалището в града. В книгата са включени и сведения от Иван Николаев, потомък на свещеническия род на Яни Тодоров, както и спомени на Димитър Бодуров, определен като своеобразна „жива енциклопедия“ на селото и църквата.
По време на представянето беше подчертано значението на подобни издания за съхраняването на местната памет. Историята на един храм не се изчерпва с годината на неговото построяване и включва съдбите на хората, кръщенията, венчавките, молитвите и надеждите, предавани от поколение на поколение.
С написването на книгата отец Николай Станчев оставя ценен документ за бъдещите поколения и свидетелство за духовния живот на Мелница и за усилията на местните хора да запазят своята вяра и принадлежност.
