15 години „Илко Карайчев“ – историята на един литературен клуб

С едноминутно мълчание в памет на Илко Карайчев и Петко Илиев, двама от създателите на клуба, започна празничната вечер по повод 15-годишнината на Литературен клуб „Илко Карайчев“ при НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1894“ Тополовград.
В залата на читалището се събраха членове, приятели и гости на клуба, за да отбележат годишнината и да си припомнят пътя, извървян през тези 15 години. Това беше вечер, посветена не само на литературата, но и на хората, които през годините са превърнали клуба в пространство за творчество, срещи и приятелство.
Сред официалните гости беше заместник-кметът на община Тополовград Данчо Трифонов, който поздрави членовете на клуба от името на кмета Божин Божинов.
„15 години са достатъчно дълъг период, за да се види как една идея се превръща в традиция. Литературният клуб е доказателство, че когато има хора с отношение към словото и желание да творят, една общност може да създава и съхранява културна памет. Община Тополовград ще продължи да подкрепя инициативите, които обогатяват културния живот на града и дават възможност на талантливите хора да бъдат чути“, беше посочено в поздравлението.
С думи на признателност към членовете на клуба се обърна и Трифон Трифонов, председател на НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1894“, към което е регистриран литературният клуб. Той подчерта значението на клуба за читалищния и културния живот на Тополовград и благодари на всички, които през годините са допринасяли за неговото развитие.
Празничната вечер уважи и Марияна Костова, общински съветник и председател на комисията по култура към Общината, която също поздрави членовете на клуба по повод годишнината.
Особено емоционален момент от вечерта беше връщането към началото – към хората и идеята, поставили основите на литературния клуб. Именно тази история е разказана и във филма, подготвен специално за 15-годишнината.
За пътя на клуба, неговото начало, хората, срещите, книгите и творчеството разговаряме с поета и ръководител на Литературен клуб „Илко Карайчев“ Николай Дялков.
С Николай Дялков разговаря Вили Вълчева.
– Г-н Дялков , как се роди идеята за създаването на литературния клуб?
– Идеята се роди преди 15 години в Тополовград. Сред хората, които поставиха началото, бяха трима служители на полицията – Илко Карайчев, Петко Илиев и аз. По време на една национална среща поканихме поети и писатели, които бяха наши приятели. Тогава се роди идеята да създадем литературен клуб, който да обедини хората, пишещи в Тополовград.
Първоначално клубът носеше името „Полъх“. По-късно беше преименуван на „Илко Карайчев“ – името, с което е познат и днес.
– Какво се случи през тези 15 години? Как се промени клубът?
– През тези години писахме, издавахме книги, организирахме срещи и различни литературни прояви. Сред членовете ни има и хора, които се занимават с музика. Много от стиховете са се превърнали в песни и сме участвали с тях в различни фестивали и музикални събития.
През 2015 година организирахме бардовски концерт в Тополовград. А най-големият ни концерт беше през 2021 година, когато отбелязахме десетата годишнина на клуба. Тогава, въпреки пандемичната обстановка, направихме концерт в големия салон. В продължение на час и половина звучаха песни по стихове на наши членове и приятели, изпълнени с китари.
– Как бихте определили тези 15 години?
– Това са години на едни луди идеалисти. Ние не сме клуб, който просто подрежда книги и грамоти и показва награди. Ние пишем, издаваме книги, срещаме се, организираме събития и създаваме история.
Времето, разбира се, се променя. Дигитализацията, електронните книги, таблетите и компютрите промениха начина, по който четем и пишем. Сега към всичко това се добавя и изкуственият интелект. Но въпреки тези промени човекът продължава да има нужда да разказва, да пише и да бъде чут.
– Как отбелязвате 15-годишнината на клуба?
– Решихме да направим нещо по-различно. Подготвихме 40-минутен филм, който разказва историята на клуба от създаването му до днес.
В него присъстват и наши членове, които вече не са сред нас. Ще могат да бъдат чути техните гласове, да се видят техни рецитации и моменти от участията им. След това представяме и настоящите членове на клуба. Разговаряхме с 16 активни автори. Повечето са от Тополовград, но сред тях има и хора от селата в общината.
– Може ли Тополовград да бъде наречен град на писателите?
– Не знам дали можем да го наречем точно така, но със сигурност тук има много хора, които пишат. Един наш приятел, който издаде антология на автори от Тополовград, веднъж се пошегува, че според някакво проучване градът ни бил на първо място. Това, разбира се, беше шега, но показва, че Тополовград има своите пишещи хора и своя литературен живот.
– Кои са хората и институциите, на които бихте искали да благодарите?
– На първо място на НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1894“ Тополовград и на Община Тополовград. През всичките тези години те не са ни изоставяли. Подкрепяли са нашите конкурси, срещи и инициативи и са ни помагали да ги реализираме.
Благодарни сме и на всички дарители. Особено за литературния конкурс, който организираме. Всеки член на клуба се превръща и в негов дарител. Това е още един знак, че когато има желание и хората са обединени около една кауза, нещата се случват.
– Има ли млади хора, които проявяват интерес към литературата?
– Има. Не са много, но ги има. Появяват се млади хора, които пишат и искат да споделят това, което създават. Вратата на клуба е отворена за всеки, който има желание да твори.
– Какво бихте казали на човек, който тепърва започва да пише?
– Бих му казал: „Добре дошъл!“ Не е необходимо да си известен, нито да си издал книга. Важно е да имаш какво да кажеш и желание да го превърнеш в думи.
Ние продължаваме да пишем и след 15 години. А това, според мен, е най-важното – да не спираш да създаваш и да имаш какво да кажеш на другите.