В село Радовец, община Тополовград, малките жестове се превръщат в големи дела. Въпреки че училищният звънец отдавна не оглася старата училищна сграда, местните хора не позволяват тя да бъде забравена. Със собствени средства, труд и желание жители на селото започват да възстановяват облика на сградата, която носи спомените на поколения.
Идеята тръгва от младите хора – Веселина и Силвия Желязкови, които живеят в Свиленград, но пазят връзката си с Радовец. Заедно с приятели те решават да направят нещо за селото – да обновят пространство около училището, да подменят счупени елементи, да освежат мястото и да върнат малко от неговия някогашен вид.
„Децата така решиха. Искаха да се поднови малко обликът, защото беше изоставено, чупено. Събраха пари за покриви, платна, боя и всичко необходимо“, разказва кметът на Радовец Желязка Попова.
В инициативата се включват и други млади хора – Живко Ренджов, Пантон Матеев, Иван Далев и Петър Чакръгов. Всички средства са събрани от самите тях, а желанието им е едно – училището да остане част от паметта на селото.
Сградата вече около десет години не изпълнява ролята си на училище. Днес тя е затворена, а счупените прозорци са позволявали на птици да влизат вътре. Затова местните хора предприемат действия, за да я предпазят и съхранят. Избрали са и образите на революционери, защото училището носи техните имена – символ на знанието, историята и българския дух.
„За да се знае и да се помни. Това не е просто някаква сграда – това си е училище“, казва кметът.
Радовец днес е с около 350 жители. В селото има детска градина, която посещават около 15–16 деца, всички от населеното място. Макар младите семейства да не се завръщат масово, местните хора продължават да поддържат живота в селото.
Община Тополовград също полага грижи за развитието на Радовец. По проект е извършен основен ремонт на сградата на кметството, с което са подобрени условията за работа и обслужване на жителите. Общината продължава да подкрепя населеното място и да реализира дейности, насочени към подобряване на средата и качеството на живот.
Жителите на Радовец разчитат не само на институциите, но и на собствената си активност. Те почистват, поддържат общите пространства и сами намират решения за проблемите, които ги засягат.
В селото има църква, а читалището продължава да бъде средище на местния дух. Към него функционират библиотека и фолклорни състави – мъжка и женска певческа група. Председател на читалището е Донка Инджова, а секретар – Мария Желязкова.
Лятото в Радовец е по-тихо. Няма организирани специални занимания за децата, но хората не спират да се грижат за мястото, което наричат свой дом. Подготвят се и нови инициативи – благоустрояване на пространства и изграждане на кътове за децата.
Радовец е от онези малки села, в които животът не се измерва само с броя на жителите. Там се пази паметта – в старата училищна сграда, в читалището, в църквата и най-вече в хората, които не се отказват да правят добро за своето родно място.
Защото едно село остава живо не само когато има много жители, а когато има хора, които вярват, че си заслужава да го съхранят.
