Илинден, който се отбелязва на 20 юли, е сред най-почитаните празници в българския народен календар. Освен с почитта към свети пророк Илия, денят е свързан с множество вярвания и обичаи, предавани през поколенията.
Народът вярва, че свети Илия управлява небесните стихии – дъжда, гръмотевиците и градушките. Според поверието той препуска по небето с огнена колесница, а тропотът на конете му се чува като гръм. Затова в миналото хората го наричали Гръмовник, Гърмодолец и Гърмоломник.
Смятало се, че на Илинден не бива да се работи тежка работа, особено на полето, защото светецът може да се разгневи и да изпрати градушка, която да унищожи реколтата. Земеделците избягвали да жънат и да косят, за да не предизвикат природните стихии.
Според народните вярвания на този ден не трябва да се броят пари, защото това се приемало като знак за алчност и можело да донесе бедност. Не се препоръчвало и да се стои под самотно дърво, тъй като се вярвало, че то може да бъде поразено от мълния.
На Илинден хората се молели за дъжд, плодородие и здраве. Вярвало се, че свети Илия помага на бедните и закриля тези, които живеят с вяра и добро сърце.
Традиционно на празника се приготвя курбан за здраве – най-често от младо животно, а семействата и общностите се събират заедно, за да почетат светеца.
Илинден остава ден, в който християнската вяра и народните традиции се преплитат, напомняйки за силата на духовността, уважението към природата и съхранените през вековете обичаи.
