Разговор с Димитър Стоянов , дългогодишен учител по български език и литература в Стралджа
– Г-н Стоянов, защо 13 януари е толкова важна дата за Вас?
– 13 януари е една изключително значима дата в нашия календар. Това е денят, в който прекланяме глава пред големия български поет Пейо Крачолов Яворов – неговия живот и творчество. За мен Яворов е личност номер едно в българската култура на миналия XX век.
– Как си спомняме Яворов днес?
– Днес си спомняме за неговите стихове, пропити с толкова много красота и болка. Болка, която тръгва от неговото прозрение за трудната съдба на нашия народ. Това е поезия, която не оставя читателя безразличен.
– В словото си говорихте за заветите на Яворов. Кой от тях е най-важен според Вас?
– Тази дата, свързана с рождението на Яворов, ни кара да си припомним неговите думи, че любовта към родината тръгва от прочита на нашата история. Това е много силен завет, който и днес трябва да ни води.
– Кое негово стихотворение бихте откроили?
– Може би философската му поезия, в която огледално се отразяват неговите естетически възгледи. Такова е стихотворението „Сенки“, в което Яворов дълбоко в себе си е изпитвал раздвоение на личността. В него сякаш се крие и големият въпрос за смисъла на битието.
– Какво ни казва днес паметникът на Яворов в Стралджа?
– Този паметник днес ни призовава да бъдем повече българи. Това е неговото мълчаливо послание към всички нас.
– Какво означава Яворов за Стралджа и лично за Вас?
– Стралджани носим името на Яворов в сърцата си. Щастлив съм, че днес хората в Стралджа показаха точно това. Щастлив съм, че в града ни училището носи неговото име. И съм щастлив, че аз съм дал част от живота си за бъдещето на децата ни като учител в едноименното стралджанско школо.
