На 29 и 30 юни Православната църква почита паметта на светите апостоли Петър и Павел – Христови ученици, мъченици и духовни стълбове на християнството. В българската народна традиция този ден – Петровден, се свързва със завършека на постите, началото на жътвата и поднасянето на първите плодове пред Бога.
Традиционно, на Петровден се приготвя петровско пиле, обредна пита, баница, както и характерното ястие „бял мъж“ (кутмач) – сирене, запържено с брашно. След светата литургия в църквата, се носят петровки (ранни ябълки) и обредни колаци, които се освещават и се раздават за здраве, най-вече от семейства, изгубили дете – вяра, която води до райската градина, където душите на невинните деца танцуват около златното ябълково дърво.
Според поверията, Свети Петър пази ключовете на Рая и претегля доброто и злото във всяка човешка душа. Той е представян като добродушен старец с бели дрехи, но строг в правосъдието си – изпратил дори майка си в ада, защото греховете ѝ надделели над доброто. Свети Павел, от своя страна, е покровител на огъня и стихиите – според народната традиция, не позволява никаква работа в деня си (30 юни), за да не разгневи небето и да предизвика пожар или гръм.
Петровден е и празник на жътварите и земеделците, на младите животни, на зрелите сливи и ябълки. На този ден в миналото се вдигали големи събори, играели се хора и се пеели песни, а младите момичета събирали билки от 12 поляни, слагали ги под възглавницата си с надеждата да сънуват бъдещия си избраник.
Макар днес празничните ритуали да са по-скромни, много семейства в Ямболско и региона продължават да почитат светите братя – като духовни закрилници и символ на равновесието между добро и зло, труд и почивка, вяра и обич.
