Народното събрание окончателно прие промени в Изборния кодекс, с които се въвеждат нови правила за провеждането на президентските избори. След тричасови дебати депутатите решиха, че в избирателните секции с над 300 избиратели гласуването ще се извършва само с машини, а хартиени бюлетини ще се използват единствено в секции с до 300 избиратели.
Промените бяха приети непосредствено преди началото на лятната ваканция на парламента и предизвикаха остри политически спорове между управляващи и опозиция.
Сред останалите приети текстове е отпадането на ограничението за броя на избирателните секции в държави извън Европейския съюз, както и отпадането на идеята за създаване на отделен многомандатен избирателен район „Чужбина“.
Депутатите разшириха и правомощията на председателя на Централната избирателна комисия. Предвидени са и санкции за медии, които публикуват предварителни резултати от изборния ден в профилите си в социалните мрежи преди края на изборния ден.
По време на обсъжданията от ГЕРБ-СДС се обявиха против отпадането на смесеното гласуване. Според тях премахването на хартиената бюлетина в по-големите секции ограничава избора на част от избирателите.
От „Демократична България“ и „Прогресивна България“ защитиха машинния вот с аргумента, че той намалява броя на недействителните бюлетини и осигурява по-голяма прозрачност при отчитането на резултатите.
От „Възраждане“ заявиха, че ще оспорят промените в Конституционния съд.
Парламентът не подкрепи предложението машинно гласуване да има във всички секции с над 100 избиратели, нито идеята хартиените бюлетини да бъдат отчитани чрез машини с оптично сканиране.
Единственото предложение, което получи единодушната подкрепа на всички парламентарни групи, е машините за гласуване да разполагат с гласов интерфейс за незрящи избиратели. Така хората със зрителни увреждания ще могат самостоятелно и при запазване на тайната на вота да упражняват правото си на глас.
