„Днес Горска поляна отново е различна. Днес улиците ни са по-шумни, дворчетата – по-пълни, а хората – повече. Защото е празник.“
С тези думи кметът на село Горска поляна Стоян Михов откри традиционния събор на селото, който тази година събра жители, родолюбци, гости и хора, разпръснати през годините в различни краища на страната, но съхранили в сърцата си връзката с родното място.
Празникът се проведе в един от най-значимите дни за България – 6 септември, Деня на Съединението. Символично и силно послание – в деня, който обединява българите, Горска поляна също събра своите хора.
„Има дни, в които едно село просто живее. И има дни, в които то си спомня какво е било и показва, че все още има бъдеще. Днешният ден е точно такъв“, каза Стоян Михов пред събралите се на площада.
Той припомни, че съборът е много повече от празнично събитие. Той е среща с родния край, с детството, със спомените и с хората, с които са свързани години от живота.
Кметът благодари на всички, които през последните години са помогнали традицията да бъде съхранена – на дарителите, организаторите и хората, дали своя труд, време и подкрепа.
„Вашето присъствие е най-големият знак, че Горска поляна не е забравена“, обърна се той към гостите, дошли от различни населени места.
Събралите се жители и гости поздрави и кметът на община Болярово Христо Христов, който отправи топли пожелания към хората на Горска поляна и поздрави кмета Стоян Михов за усилията да съхранява традицията и да поддържа жив духа на селото.
„Благодаря Ви, че независимо от трудностите не позволявате празникът да бъде забравен. Че намирате начин да се съберете, да чуете българската музика, да се хванете на хорото и да покажете, че едно село е живо, докато хората пазят връзката помежду си и с родното място.
Пожелавам на всички жители и гости на Горска поляна здраве, благополучие и много поводи за радост!“- поздрави Христов.
В празничния ден бяха почетени и героите на България. Венци и цветя бяха поднесени в знак на признателност и преклонение пред паметта на онези, които са дали живота си за свободата, единството и бъдещето на Родината.
А след официалната част площадът на Горска поляна оживя от музика, песни и танци. Хората се срещаха, разговаряха, спомняха си отминали години и отново се хванаха на хорото.
За едни това беше завръщане към родния дом. За други – среща с приятели от детството. За трети – възможност да покажат на децата си откъде са тръгнали.
И точно в това е силата на един селски събор – той връща хората там, където започват спомените им.
В Горска поляна празникът показа, че едно малко населено място може да има голямо сърце. Че когато хората пазят връзката помежду си, пазят и самото село.
Защото домовете могат да останат празни, хората могат да заминат далеч, но родното място не изчезва, докато има кой да се върне, кой да го помни и кой да го обича.
А в Горска поляна на 6 септември отново имаше хора.
Имаше смях, музика, спомени и хоро.
Имаше празник.
И най-важното – имаше Горска поляна.
Честит празник на всички жители и приятели на селото!
