– Г-жо Славова, Вие сте кандидат за народен представител от ГЕРБ-СДС в 31 МИР – Ямбол. Думите Ви звучат силно и лично. Какво стои зад тях?
– Има моменти, в които думите тежат повече от всякога. Защото зад тях стоят човешки съдби. Не статистика, не числа – а реални хора. Болка, страх, надежда… Аз съм социален работник от дълги години и съм била до хора в най-трудните им моменти – когато са сами, когато нямат изход, когато животът им се разпада пред очите им. Тези срещи не се забравят. Те остават в теб и те променят.
– Какво най-силно Ви е белязало в работата Ви?
– Погледите. Очите на възрастен човек, който се страхува не от смъртта, а от самотата. Ръцете на дете, което стиска твоята, защото няма друга сигурност. Гласът на майка, която се чуди как ще нахрани семейството си утре. Това са неща, които не можеш да подминеш. И тогава разбираш – социалната политика не е документ. Тя е съдба. Тя е човечност.
– Това ли Ви доведе до решението да се кандидатирате?
– Да, защото дойде момент, в който не исках само да помагам на отделни хора – исках да променя системата, която често ги оставя сами. Не мога да приема безразличието. Не мога да приема, че някой остава невидим. Затова заставам пред хората – не като политик по професия, а като човек, който е бил до тях и знае колко струва една подадена ръка.
– Каква е Вашата визия за България?
– България, в която възрастните хора живеят спокойно, а не в страх дали ще могат да си платят лекарствата. В която хората с увреждания получават реална подкрепа, а не само съчувствие на думи. В която младите семейства имат сигурност и перспектива. И най-вече – държава, в която всяко дете има равен шанс. Защото мястото на раждане не трябва да определя съдбата.
– Често казвате, че промяната изисква действия. Какво означава това на практика?
– Означава постоянство. Означава да не се отказваш, когато е трудно. Да търсиш решения, а не оправдания. Не вярвам в бързи и лесни обещания – те звучат добре, но не решават проблемите. Вярвам в малките, но последователни стъпки, които водят до истинска промяна.
– Как ще носите доверието на хората, ако бъдете избрана?
– Като отговорност, която не приключва с изборите. Като дълг към всеки човек, който някога се е чувствал сам, пренебрегнат или забравен. За мен това не е просто мандат – това е мисия, която ще следвам с честност и отдаденост.
– Какво бихте казали на хората, които са загубили вяра?
– Че ги разбирам. Но и че надеждата започва от малките решения. От това да не се отказваме един от друг. Да не приемаме безразличието за норма. Всеки глас е значение. Всяка позиция е важна.
– Вашето най-силно послание?
– Време е да изберем бъдеще, в което никой не е изоставен. В което грижата не е закъсняла, а навременна. В което уважението не се заслужава – а е даденост. Защото всяка човешка история има значение. И ние сме длъжни да я чуем.
К“Герб-СДС“ е с номер 15 в бюлетината!
