Пчеларството за Мара Кирова от Болярово не е просто занаят, а начин на живот и жива връзка между поколенията. Когато се омъжва, съпругът ѝ вече има 20 кошера и безкрайна любов към пчелите. „Той лягаше и ставаше с тях“, спомня си тя. Постепенно тази любов се предава и на нея, а след това и на децата.
С годините кошерите стават все повече, докато днес семейството се грижи за около 230 в района на Болярово. След кончината на съпруга си Мара Кирова решава да продължи делото му. „Продължих с обич – към него и към пчелите“, казва тя. До нея остават децата, които заедно с майка си поемат отговорността и съхраняват семейния поминък.
Грижата за пчелите не спира нито през зимата, нито през лятото, а опитът и знанията се предават естествено – от родители към деца, а днес вече и към внуците. Най-голямата внучка, 16-годишната Габриела, е напълно подготвена и активно участва в работата, а малкият Кирил, кръстен на дядо си, също проявява силен интерес към занаята.
„Медът и пчелите искат грижа, постоянство и любов. Когато ги има, те се отблагодаряват“, казва Мара Кирова. Така пчеларството се превръща в жива връзка между поколенията – спомен за миналото, грижа в настоящето и надежда за бъдещето.
