Чудесата се случват, когато молитвата е искрена, а надеждата  жива.

На светлия християнски празник Стефановден – третия ден на Коледа, Сливенският митрополит Арсений сбъдна дълго чакана мечта на най-възрастната жителка на тунджанското село Козарево – 94-годишната баба Димка.

Възрастната жена живееше с едно съкровено желание повече от година – да се срещне с владиката, да му целуне ръка и да обели дума с него. Направила няколко опита да го види в храмовете на епархията, но все не успявала – когато стигала до светата обител, богослужението вече било приключило, а митрополитът поемал към други божии задължения.

На този Стефановден обаче се случи чудото. Владиката сам прекрачи прага на нейния дом, за да я посети лично.

Когато обещаеш – трябва да го изпълниш. Обещах и днес го изпълнявам“, каза митрополит Арсений. Дългоочакваната среща трогна баба Димка, която дни по-рано сподели:
Ще си отида от този свят с отворени очи… дядото не успях да видя, ръка да му целуна.“

Срещата премина в разговор за вярата, за живота и за духовната сила на упованието в Бога. Баба Димка, трепереща и просълзена , каза:
Благодаря ти, чедо… сбъдна мечтата ми. Господ те прати при мен. Вярвах, че ще те видя. Бог ме пази, аз с Него живея… дочаках.“

Митрополит Арсений сподели, че срещата е дълбоко преживяване и за самия него:
Срещата с такъв земен човек е подарък за мен от Бога. За мен това е духовна радост – тя ни кара да се опомним за живота, вдъхновява ни и ни помага да преодолеем самите себе си.“

Владиката благослови баба Димка и нейното семейство:
Да сте живи и здрави – ти и целият ти дом“, добави той.

Срещата се оказа първа по рода си в Сливенската епархия и получи сърдечна благодарност откмета на село Козарево Теодора Тачева:
За нас е чест и привилегия, че тази мъдра жена е сред нас. Благодарим на Негово Високопреосвещенство за човешкото отношение и за примера, който дава“, каза тя.

Тази трогателна среща се превърна в истински празник на вярата, смирението и човечността – доказателство, че чудесата се случват, когато молитвата е искрена, а надеждата  жива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *