Любовта няма граници. Тя не познава държави, километри, езици или различия. Тя просто идва – тихо, естествено, като дъх на утро и като шепот на съдба.
Гюнайдин е от Македония. Преди малко повече от две години среща своята голяма любов – жената, заради която животът му поема в съвсем нова посока. Любовта го води през граници, през страхове, през неизвестното – и го довежда в малкото, но красиво тунджанско село Козарево.
Днес той не съжалява.
„Харесва ми тук – природата е прекрасна, хората ме приеха като техен брат, а от това по-хубаво няма. А и ние сме братя – така е било, така и ще бъде“, казва Гюнайдин с усмивка, в която се чете благодарност.
Сега вече е част от живота на селото – работи като общ работник към кметството, помага, където има нужда, поздравява всеки по улицата и знае по име почти всички жители.
Той сбъдва мечтата си – има жена, която обича, и е обичан. А в очите му личи спокойствието на човек, намерил своето място под слънцето.
„Имам и нова мечта – и тя ще се сбъдне. Тогава ще съм най-щастливият човек“, споделя македонецът, избрал България и Козарево, за да бъде щастлив.
Да, какво ли не прави любовта… Понякога тя променя всичко – но винаги към по-добро.
