Петнадесетгодишната Иванина Колева живее в Пловдив – големият, шумен и динамичен град, който не спира да диша в ритъма на модерното. Но когато говори за Тополовград, очите ѝ светят по особен начин.
„Това е моят втори дом – там са бабите и дядовците, там е Коледа, там е моето място“, казва тя с усмивка.
За Иванина, Сакарският град е оазис на спокойствие и уют – място, където времето сякаш тече по-бавно, където хората се поздравяват по улиците, а въздухът ухае на природа и детство.
„Тополовград е спокоен град, не е като големия. Не е шумно – дава ти уютна атмосфера. Имам и приятели тук. Природата е… различна. В Пловдив не е същото“, споделя тя.
Но макар Тополовград да е нейната емоционална опора, музиката е нейният път. Иванина пее още от детската градина – тогава една учителка първа открива таланта ѝ. По-късно започва уроци при Алис Толева, после при Руми, която я води по пътя на сценичната култура. Днес нейният преподавател е Борис Тасков – човек, който я вдъхновява да търси нови висоти.
„Благодарна съм на всички – от всеки съм взела по нещо. Всеки ме е научил на различен урок“, казва младата певица.
Любимият ѝ жанр е поп музиката, но сърцето ѝ е отворено за всичко – от класическите мелодии до енергията на модерния звук. Вдъхновява се от Валя Балканска, макар още да не е опитвала да изпълнява нейните песни. Сред любимите ѝ изпълнители са Марая Кери, Васил Найденов и Мария Илиева – нейна любима българска певица.
„На сцената най-важно е реакцията на публиката – дали я докосвам, дали успявам да ѝ повлияя. Гледам лицата им, очите им… това е най-ценното“, казва Иванина.
Мечтата ѝ е голямата сцена. Вече е направила първата крачка – ученичка е в музикално училище „Добрин Петков“, където усъвършенства гласа си и натрупва опит. След това мечтае да продължи образованието си в Испания.
„България ни учи на базови неща, но не винаги това помага на сцената. Искам да видя света, да се развивам, да уча нови техники, нови емоции“, споделя тя уверено.
И когато Иванина Колева се изправя на сцената в Тополовград, пред своите съграждани, залата притихва. После избухва в аплодисменти. Защото те не ръкопляскат просто на едно младо момиче с красив глас – те аплодират мечтата, таланта и обичта, която я свързва с техния град.
