В подножието на Сакар планина, там където въздухът е чист, а хоризонтът е широк, се намира село Радовец – едно от онези български села, които пазят живо усещането за дом.
Днес в Радовец живеят около 510 души. От тях едва 40 са млади – останалите са хора, които не са напуснали земята и спомените си. Част от младите работят в „Мини Марица-изток“, други – където намерят препитание. Но всички се връщат тук, когато потърсят тишина и корен.
Сред тях е и Георги Недялков – един от онези млади хора, които не забравят откъде са тръгнали.
„Преди години реших да напусна Радовец – търсех промяна, живот, различно ежедневие. Но не издържах дълго“, споделя Георги. „Върнах се. Тук са родителите ми, тук са хората, които имат нужда от помощ.“
Днес той работи като санитар – професия, която не избираш за престиж, а от сърце. „Това за мен е благодатна кауза – да си до човека, когато му е трудно“, казва тихо, с усмивка.
Животът в селото не е лесен, но Георги е от хората, които вярват, че смисълът се намира в простите неща – чистата храна, спокойствието, труда. Сам приготвя сирене, научен от баща си. Закупува месо и сам готви. „Нищо общо няма с купешкото“, казва гордо.
Георги не е просто жител – той е бивш кмет на Радовец (2011–2015 г.).
„Тогава живеех с радостите и неволите на хората. Всеки ден беше ново предизвикателство – но и чест“, спомня си той. След мандата заминава за Гърция, но отново се връща. Корените, казва, не се режат.
Днес Радовец има работеща детска градина, поща и няколко търговски обекта. Училище вече няма – децата пътуват. Но селото продължава да живее – чрез хора като Георги.
„Погледнете наоколо – тишина, спокойствие, чист въздух. Храната е истинска. Това е мечта за живот“, казва той, докато се усмихва към залязващото слънце над полето.
И може би в тази простота се крие голямата истина – че понякога трябва да тръгнеш, за да осъзнаеш колко си близо до своето място.
Радовец не е просто село. То е спокойствието, което Георги и хора като него пазят живо.
