С трепет и вълнение четирима потомци на стар български род се завърнаха по стъпките на своите прадеди в елховското село Гранитово. Гостите – Ренато, Ренан, Мариана и Луан – пристигнаха от далечна Бразилия, водени от желанието да преоткрият родовия си корен, загубен във времето на повече от 220 години.
Макар да говорят португалски, те носят в себе си духа на своите прадеди от рода Галеви, които в началото на 19. век напускат Гранитово (тогава Гаджилово) заради размириците и кърджалийството, и се заселват в село Бабата в Бесарабия – днешното село Островное (Измаилски район, Одеска област, Украйна).
През 1925 г., нова вълна на преселение отвежда техните наследници чак до Южна Америка – Бразилия. Днес, след един век, потомците се завръщат, за да почетат паметта на рода и да усетят корена си.
Сърдечно посрещане им организираха в село Гранитово – с топло гостоприемство, емоции, много усмивки и дори символичен топовен гръм в тяхна чест.
Ренато развълнувано показа шапката на своя дядо, която е носил от Бразилия с обещанието да я занесе и положи в семейното гробище в Островное. Един дълбоко личен и символичен жест, който подчертава силната връзка между поколенията и земята на предците.
Събитието беше осъществено с помощта и съдействието на:
- Христо Гечев – кмет на село Гранитово,
- Отец Никола Станчев,
- Габриела Гечева – преводач по време на срещата,
- Христо Желязков – заснел емоционалните моменти,
- както и Цецо и Радка, които осигуриха терен за посрещането.
Това завръщане е още едно доказателство, че корените не могат да бъдат забравени, независимо от времето и разстоянието. А Гранитово – село с история, памет и сърце – ги посрещна така, както само българското село може: с топлина, хляб, усмивки и сълзи от радост.
