По време на срещата за проблемите с водоснабдяването в населените места от община „Тунджа“, Теодора Тачева, кмет на село Козарево, очерта тревожната картина с влошеното състояние на ВиК мрежата и липсата на достатъчно бързи действия.
„Нашата община е райско кътче, но проблемите с водопроводната мрежа са сериозни. Общината не може сама да се справи – нуждаем се от реална подкрепа. Важно е, че народните представители са тук и чуват проблемите ни“, подчерта Тачева в началото на изказването си.
Кметът благодари на ръководството на ВиК – Ямбол за извършена подмяна на част от мрежата в селото:
„Чест и почитания за направеното. Но аварии продължават да ни тормозят. Имаме проблем, който стои още от януари. Хората живеят в потрес – стотици литри питейна вода се изливат всеки ден по асфалта. Срамота е – водата се пилее по републикански път.“
По думите ѝ, аварията се намира на открит участък и създава риск за замърсяване:
„Това е ров. Всеки може да изхвърли нещо вътре… Мислете какво може да стане.“
Инж. Христина Микуцева, директор на ВиК – Ямбол, отговори, че от дружеството са изпратили проект до АПИ за одобрение, но към момента нямат разрешение за ремонтни дейности.
Кметът Тачева обърна внимание и на друг сериозен проблем – противопожарен кран, който тече безконтролно:
„Този кран беше използван при пожар, но оттогава не може да се затвори. Тече непрекъснато. Макар и нов, се оказва с временно решение. Цената му е 1200 лв., а около него вече се образува блато, което наводнява частни имоти.“
Допълнителни тревоги буди и състоянието на помпените станции и съоръженията:
„На времето беше красиво – сега е плачевно. Водоемите са амортизирани. Искам някой да дойде и да види с очите си.“
Сред повдигнатите теми бяха и начинът на възстановяване на трасета след аварии:
„Да, аварии се отстраняват. Но не се възстановява трасето. Хората газят в кал и разкопани улици. Селата също заслужават уважението на областния град.“
Кметът подчерта, че ВиК мрежата в Козарево е изградена още през 60-те години, а днес положението е „скоба до скоба“.
„И не на последно място – нека обърнем внимание и на хората, които се грижат за мрежата. Заплащането на един водопроводчик е около 1000 лв. – това не е стимул. Как да искаме от този човек ефективност? Той тези пари за транспорт ли да ги дава, или за семейството си?“, попита Тачева.
С надежда за реална помощ и ангажимент, тя завърши:
„Надявам се на вашата помощ. Не за мен, а за хората, които ежедневно се сблъскват с тези проблеми.“
