„Ден празничен в сърцето и душата – иначе делничен“, така описва Деня на учителя Иванка Янакиева-Кирова, дългогодишен и всеотдаен педагог от детска градина „Радост“ в Бургас. За нея този ден не е просто отбелязване в календара – той е емоция, признание и нежна тръпка, когато чуе от децата: „Г-жо Кирова, честит празник!“
„Това ме кара да се чувствам истински щастлива. Дори когато децата са научили поздрава от мама – той пак е безценен“, споделя с усмивка и вълнение г-жа Кирова.
Професионалният ѝ път започва с избор, който самата тя определя като „съдба“:
„Не зная как избрах да тръгна по този път. Така се стече животът ми. Избрах учителския институт в Бургас… Завърших и магистратура, но по-голямата част от трудовия ми стаж е сред най-малките. Те ми дават сила, те са в сърцето ми. Аз без тях не мога.“
С повече от 30 години отдаденост на детското развитие, Кирова е не просто учител – тя е част от живота на десетки поколения бургаски деца.
„През нощта, когато не са при мен физически, аз отново съм с тях. Те са смисълът на живота ми. Всички са мои внучета. Тяхната прегръдка е моята енергия.“
Въпреки промените в образователната система – новите методи, различната родителска нагласа и динамичните деца, за нея същността остава непроменена.
„И днес душата ми е млада, и то благодарение на децата – те ми дават дух и енергия.“
Г-жо Кирова казва, че доверието на родителите и обичта на децата не се постигат с програми, а със сърце.
„Всяко дете, което получава обич, то дава обич. А всяко дете ме зарежда. Не мога без тях – когато е почивен ден, те ми липсват. Дори когато съм в отпуск – отивам да ги видя.“
За нея учителството не свършва с края на работния ден, или с изпратените випуски – тя продължава да следи развитието на своите възпитаници.
„Проследявам живота на моите малки ученици – интересувам се кое училище избират, каква паралелка. Знаете ли… много бързо се променят… Вървя по улицата и чувам: ‘Г-жо Кирова, здравейте!’ – това кара сърцето ми да тупти.“
На днешния празник тя отправя специална благодарност:
„Благодаря на всички мои ученици, че ме правят учител. Учител без обич от децата и учениците не е учител.“
С развълнуван глас, усмивка и пълно сърце, Иванка Янакиева-Кирова олицетворява силата на призванието. Тя не просто учи – тя дарява любов, която се връща стократно.
