Недостигът на приемни родители в България остава сериозен проблем

Експерти алармират: Без достатъчно приемни семейства децата ще се връщат в институции

Липсата на приемни родители в страната продължава да бъде сериозен и дългогодишен проблем. Това заяви в Ямбол Александър Миланов от екипа на Националната асоциация за приемна грижа по време на дискусия и обучение, организирани в града. По време на събитието бяха представени и истински истории от практиката на приемни семейства.

В Ямбол в момента има едва 20 активни приемни семейства. В столицата София – 29, при нужда от поне 400. По данни на Асоциацията, в България функционират около 1500 приемни семейства, но в 500 от тях няма настанени деца.

„Ако не осигурим достатъчно приемни родители, ще пълним домовете за деца. А това е много по-скъпо – не само финансово, но и като цена за обществото“, заяви Миланов.

Експертите от Националната асоциация подчертават, че освен административни и логистични затруднения, сериозна пречка пред развитието на приемната грижа са обществените нагласи.

„Първо, трябва да спрем да гледаме на приемните родители като на хора, които го правят заради пари. Това е изключително отговорна роля, често свързана с огромно емоционално натоварване“, коментира Александър Миланов.

Друг сериозен проблем е отхвърлянето на децата от страна на институции и обществото като цяло.

„Много често в училищата и детските градини децата от приемни семейства са третирани като „ремонтирани“, а проблемите им – игнорирани. Това създава допълнителна травма“, добави той.

По думите на Миланов, най-трудно се намират приемни семейства за по-големи деца, тийнейджъри, деца с увреждания или с девиантно поведение. Много от тях са преживели насилие, изоставяне или тежки форми на пренебрегване.

„Най-неисканите деца са тийнейджърите. А и те имат нужда от грижа. Ако ние като общество не се погрижим за тях – кой ще го направи?“, посочи Миланов.

Гинка Илиева, дългогодишен приемен родител и част от екипа на Асоциацията, сподели личната си история. От 16 години тя се грижи за деца, преминали през трудни съдби.

„Първото дете, което приех в семейството си през 2009 г., днес е абитуриентка и студентка. Чувстваме я като наше дете“, разказа Илиева.

Тя подчерта, че грижата и обичта, които едно дете получава в семейна среда, не могат да бъдат заменени от нито една институционална форма.

„Не бих казала, че децата са лоши – те просто преминават през своето страдание. В повечето случаи това са деца, които са били малтретирани. Те имат нужда от стабилност и топлина“, каза още Илиева.

Националната асоциация за приемна грижа отправи призив към всички, които имат възможност и желание, да обмислят възможността да станат приемни родители.

„Едно дете не се нуждае от съвършено семейство – нужно му е семейство, което се грижи“, заключи Миланов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *