Реставраторите на изложбата „Блясъкът на елинистическото злато“ поставят моралната граница в опазването на древното
„Истинското предизвикателство не е да върнеш блясъка, а да запазиш смисъла.“ С тези думи д-р Петя Пенкова от Националния археологически институт с музей – БАН и Георги Илиев от РИМ – Ямбол обобщават своята работа върху уникалните златни находки открити през м. Юли 2024г. край тополовградското село Капитан Петко войвода, представени в изложбата „Блясъкът на елинистическото злато – повелителят на Сакар“ в София.
„Някои от предметите бяха деформирани – при кремацията на собственика им или умишлено. Трябваше да решим: да ги „изправим“ ли според днешните естетически стандарти, или да оставим следите от ритуала и времето?“, казват реставраторите.
По думите на доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, именно реставраторите трябва да имат „тежката дума“ каква да бъде намесата при опазването на такива обекти:
„Тук не става дума само за блясък. Тези предмети носят история – как са били изработени, какво символизират, откъде идват. Нашата задача е не просто да ги покажем, а да ги разкажем“, подчертава той.
Изложбата отваря врата към малко познат исторически период – елинистическата епоха в района на Тракия. Въпреки наличието на писмени извори, археологическите находки от този период са редки, което прави откритията в района на Тунджа–Сакар особено ценни.
„Това е един от центровете на Одриското царство. Вече можем да говорим за обособени културни влияния, свързани с Егейския свят и Източното Средиземноморие“, казва доц. Попов.
Представените в изложбата предмети на арестократа включват:
- златен венец
- накити и апликации от ризница
- железен нож със златни инкрустации
- златни мъниста от конска амуниция
Смята се, че предметите са дело на ателие от Анатолийското крайбрежие, а по тях има знаци, свързани с македонския династичен дом. Открити са в гроб на високопоставен тракийски аристократ, но остава неясно дали златото е било лична собственост, дипломатически дар или военна плячка.
Проектът е резултат от партньорство между НАИМ-БАН, Община Тополовград, Историческия музей в града, Министерството на културата, ръководителите на експедициите – Даниела Агре и д-р Деян Дичев, както и Националната програма ИНФРАМАТ.
„Такава находка не приключва с разкопките. Следва дълъг и отговорен процес – реставрация, музейна обработка, научна интерпретация. Само с обединени усилия можем да я направим достъпна и разбираема за публиката“, категоричен е доц. Попов.
