Потребителската такса при посещение при личен лекар може да бъде увеличена от сегашните 2.90 лева до 10.77 лева, ако отново бъде обвързана с минималната работна заплата, която в момента е 1077 лв.
Настоящият размер на таксата отдавна не отразява реалните икономически условия и не изпълнява първоначалната ѝ цел – да споделя част от разхода за медицинския преглед между пациента и системата. В случай на приемане на еврото, например, таксата за пенсионерите ще се приравни на едва 51 евроцента, което поставя въпроси относно устойчивостта на модела.
Все по-често се поставя въпросът дали е редно значителна част от населението – включително деца, социално слаби и хора с хронични заболявания – да бъдат изцяло освободени от плащане, при положение че това се поема от самите лекари. Личните лекари работят и с редица административни списъци, за да установят кой подлежи на освобождаване от такса – ситуация, смятана за абсурдна в съвременната дигитална ера.
Обсъжда се възможността таксата да стане процент от минималната работна заплата, например 1%, което би осигурило автоматична актуализация при всяка промяна и по-справедливо възнаграждение за извършения труд.
Потребителската такса обаче не е единственият източник на финансиране в извънболничната помощ. Личните лекари получават капитационно плащане за всеки пациент – 2.95 лв. за възрастен, 5.40 лв. за дете и 4.65 лв. за лице над 65 г. Заплащат се и профилактични и диспансерни прегледи – между 36 и 41 лева, в зависимост от конкретния случай.
При посещение при специалист първичният преглед се заплаща от НЗОК и струва около 50 лева.
Допълнително, от началото на 2025 г. беше намалена таксата за болничен престой – от 5.80 лв. на 1.00 лв. на ден, което също оказва влияние върху приходите в сектора.
