В Тополовград има една жена, чийто двор се е превърнал в малък цветен рай. Мария Дамянова, помощник-възпитател в местната детска градина, не просто се грижи с обич за децата — тя слага същата тази обич и в грижата за своите цветя.
16 на брой — зокуми във всевъзможни багри – наситено розови, оранжеви, червени, снежнобели… Цветове, които не можеш да подминеш. А и никой не го прави – всеки минувач спира, поглежда, и често се чува само едно: „Уау!“.
„Началото даде съпругът ми Дамян. С времето той ми предаде тази любов. Сега аз поех грижата за тях“, споделя Мария. И допълва, че всяко цвете иска внимание – „Не ги оставям навън през зимата. Прибираме ги на топло, не ги поливаме, оставяме ги да си починат. А напролет… те просто оживяват.“
Въпросът, който всички ѝ задават, е: Как ги поддържа толкова красиви?
Отговорът: мая за хляб, малко захар и много любов.
„Разтварям мая във вода, слагам щипка захар и поливам. Ако това е тайната – нека е така“, казва с усмивка.
Цветята не са просто украса в живота на Мария. Те са израз на търпение, нежност и отдаденост – същите качества, с които тя посреща и изпраща децата в детската градина.
„Зокумът е цветето на онези, които обичат истински – с жар, с дълбочина и със съзнание, че любовта носи както топлина, така и болка. Той е символ на силните души – тези, които преминават през сушата, през бурята и пак цъфтят.“ –споделя с усмивка още Дамянова, бързайки за работа , отново при децата.
Градината ѝ е нейното щастливо място, а зокумите ѝ – истински вестители на красотата, която човек може да създаде, когато прави нещо с любов.
