В Стралджа, скрито от погледите на минувачи, се ражда една тиха, лична приказка — езеро, пълно с водни лилии, където всяко цвете е спомен, чувство и грижа.
Пенка Тодорова не нарича себе си градинар или колекционер. Тя просто обича красивото. И когато приятелка ѝ подарява първата бяла лилия, нещо в нея се променя — душата ѝ откликва на нежността на водното цвете, и така се ражда мечтата ѝ.
„Какво по-хубаво от това , което да радва окото и душата?“ — казва тя с мек глас и усмивка.
Скоро след това Пенка създава свое малко водно местенце, в което започват да разцъфтяват розови, жълти, снежнобели, а дори и рядка черна лилия. Днес те са повече от десет разновидности — всяка със свой характер, цвят и ритъм на живот.
Всяка лилия разгръща своята прелест само в обедните часове, когато слънцето я кани да се разкрие. А привечер — прибира тихо листенцата си, сякаш казва: „Свърши и този ден.“
Пенка споделя, че високите температури изгарят крехката им красота, а тя се старае да ги пази. Грижи се за тях като за деца — почиства водата, подрязва листата, говори им, дори мълчи с тях, защото знае: тишината също лекува.
„Приятно ми е да седна до езерото… кафенце да изпия или просто да си ги гледам. Те ми говорят по свой си начин.“
Зимата не ги прибира. Те остават там — в съня на езерото, стига водата да не замръзне напълно.
Това езеро не търси показност. То е като съкровище, скрито в душата на своята създателка. Но който го зърне — остава без думи. Понякога най-голямата красота е в онова, което се създава с обич, ден след ден, без очакване за благодарност.
Ера ТВ беше гост в тази малка градина на чудесата. Сега споделяме преживяното с вас — за да усетите тишината, спокойствието и магията на водното цвете.
