С аромат на прясно изпечена питка, с вкус на гозбите от бабината кухня и със звуци от забравени песни, село Генерал Инзово оживя в пъстрия ритъм на Фестивала на традициите и носията, организиран от Община „Тунджа“. Няколкостотин гости и участници от близо 30 села показаха своята любов към родното, предавано от поколение на поколение.
Паркът на селото се превърна в живо селище от миналото – отрупани трапези с домашни ястия, глинени съдове, прясно изпичани хлябове, баници, яхнии, сладка и компоти. Всяко село представи обособен кът, където домакините в традиционни носии разказваха с шевици и вкус своята история. Всяка усмивка, ястие и песен бяха израз на гордост, че българската традиция е жива.
„Тук е като у баба на село – топло, вкусно и пълно с душа“, споделяха посетителите, докато пробваха от старите рецепти, предавани през поколения.
В сърцето на този празник беше и ръководството на Община „Тунджа“, начело с кмета Станчо Ставрев, облечени в народни носии – символ на почит към корените и националната идентичност.
Сред специалните гости бе и областният управител на Ямбол, Николай Костадинов, който изрази възхищение от мащаба и духа на събитието:
„Това, което правите днес тук – с гозбите, песните и носиите – е много повече от празник. Това е запазване на живата памет на народа ни, и го правите с достойнство, с вкус и с много сърце. Поздравявам ви!“
Поздравителни думи от народни представители
Инж. Сейфи Мехмедали – народен представител от 31-ви МИР Ямбол, отбеляза:
„С красотата на носиите и с празничното настроение, не спирайте да предавате на поколенията този прекрасен празник и традиция. С ентусиазъм и горд български дух, продължавайте да поддържате традицията жива и да пазите това изключително фолклорно наследство.“
Димитър Иванов, народен представител, добави:
„Сборът на всички населени места от община „Тунджа“ в парка на село Генерал Инзово днес е повече от празник – той е свидетелство, че българският дух е жив, че песента, носията, хлябът и хорото остават неделима част от нашата същност. Вярвам, че когато съхраняваме бита и душевността на народа ни, ние градим по-силно и по-сплотено бъдеще.“
На сцената звучаха старите акбунарски мелодии, изпълнени от Стоян Варналиев – „Яно, Яно, гюзел Яно“, „Свирчица свири край море“, „Месечинка на превала“, „Седнала Недка в градинка“. Много от присъстващите се просълзиха при чутото – мелодии, които някога ехтяха в дворовете и нивите на техните предци.
Фестивалът в Генерал Инзово не е просто събитие – той е мост между миналото и бъдещето, между поколенията и родовата памет. Всеки детайл от празника – от топлата питка до песента и хорото – напомня, че любовта към традицията е това, което прави живота ни истински и непреходен.
